Надежда Дерменджиева и съм директор на Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women - организация, която работи за правата на жените и момичетата в България.

Как се чувствате в момента?

Чувствам се добре и в приповдигнато настроение. Гледам с надежда към 2022 г., въпреки че започва адски натоварено и предстоят тежки месеци. Виждам светлина в тунела на политическата сцена, иска ми се пандемията вече да приключи, във Фонда имаме страшно много идеи и мечти, и всички, които обичам и за които ме е грижа, са добре.

През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как се справяте?

Не мисля, че има някой, който преживя последните две години лесно или спокойно. Преди пандемията животът ми беше супер натоварен, цялата ми 2020 г. беше планирана, много пътувах и сякаш всички планове челно се разбиха в първия локдаун. Всичко се срина като пясъчна кула. В началото бях в нещо като безтегловност,обхвана ме паника дали ще се справя като директор и дали ще оцелеем, беше ми трудно да приема, че не можем да планираме дългосрочно. След това ми беше скучно, боледувах, после близък мой човек беше в болница с опасност за живота, а важни за мен хора започнаха да губят свои близки, настана нещо като масов траур, в екипа ни започнахме разговорите за психичното ни здраве и така нататък. Страшно много мисли, чувства, емоции и преживявания имах през последните две години и върху много от тях все още размишлявам. Отделно, към “пандемията на психиката”, от БФЖ наблюдавахме и ескалация на “пандемията” на домашното насилие и освен, че това ни носеше страшно много ярост и тъга, някак и ни даваше и сили да продължаваме да се борим за каузата си.

Какво ви дава надежда в трудни моменти?

Аз съм една рационална оптимистка, а и все пак съм Надежда, така че надежда ми дава бъдещето! Винаги си го представям по-добро и имам безброй много лични и професионални планове и мечти. А и като работиш за кауза, няма да оцелееш много-много, ако не вярваш, че нещата не просто се подобряват, но и ти участваш в тяхното подобряване.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Имам опит или по-скоро досег с психотерапията от съвсем скоро. Мисля, че ползите от нея са много лични и различни за всеки човек, но това, което може би свързва индивидуалните преживявания на всеки, е, че в психотерапията намираш едно място, в което можеш свободно да говориш за и със себе си.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Решението да потърсиш професионална помощ от психотерапевт е изключително смело. На тези, които се колебаят, като и аз съм сред тях все още, бих казала, че когато и да се решим на тази стъпка, е ОК. Не мисля, че в психотерапията има “твърде ранен” или “твърде късен” момент да потърсим подкрепа.

Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?

Напълно нормално е понякога да не се чувстваме добре. Имаме право на всичките си мисли, емоции и чувства. Те са си наши и всички са ОК. Но, ако все пак, мракът в душата ви е твърде непрогледен, има кой да ви чуе. Потърсите ли помощ, ще я намерите, сигурна съм. Изключително много се гордея с кампанията на БФЖ и Кабинет.бг за безплатна психотерапевтична помощ и подкрепа, особено на жени и момичета, и вярвам, че ще успеем да помогнем на много хора. Не сте сами.